Зная, че отдавна не съм писала тук. И за това нямаше конкретна причина. Но смятам, че моментите и настроенията се пораждат и когато са истински и че те не би следвало да се притискат, а да се оставят да изкристализират в истинската си същност и форма.

"Думата" ми тук е за уродливостта на човешката същност. Уродливостта, в смисъла на израждането и аномалията. Защото за разлика от тялото, тя не е нещо формено и линейно очертано в граници. И в никакъв случай безформено, или лишено от чувственост.

Напротив, всяка тръпка по нея е бримка и предизвиква различна сетивност 
(hits different vibes of the self). 

Душата, е нещо, което съществува per se. и Е, преди да бъде. Същност!

(~ нахвърляни мисли)

Снимката НЕ е черн0-бяла
This photo is NOT black and white



Малко като:
(Just a little bit like... ) http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/b/b9/MagrittePipe.jpg




Ако някой би могъл да ми помогне как се качва клипа да започва примерно на 22 секунда (ще съм много благодарна)





Enjoy!

Наистина не съм те мяркала напоследък! ;))
А по темата за аномалиите мисля, че по-скоро са в ума и характера на личността, а душата е по-чистата част от човека, но за съжаление, не всеки се вслушва в нейния глас...

Душата, е нещо, което съществува per se. и Е, преди да бъде. Същност!
безсмъртната, чистата част от човека... радвам се, да те видя...
поздрав и прегръдка за теб, от сърце..