Постинг
31.07.2013 07:30 -
Приказки
Автор: isteater
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1058 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2013 10:59
Прочетен: 1058 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 31.07.2013 10:59
/ я за честта, я за стъблата, я за нeщо друго.../
Все тя..., обаче,...
/приказки.../
Mаските долу!
Приказка за честта
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
"Червен смях", 14 март 1923
Петър Чернев - Заклинание (текст) >
Все тя..., обаче,...
/приказки.../
Mаските долу!
Приказка за честта
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
"Червен смях", 14 март 1923
Петър Чернев - Заклинание (текст) >
Тя е някъде по средата. Средата
също е някъде. Мека и пухкава,
пълна с въздух - заради въздиш-
ките на истината, когато излиза
наяве.
Колкото повече въздух има сре-
дата, толкова по-голямо е сво-
бодното пространство. И толкова
по-малко свободата в него. То
цялото е заето от цялата истина,
разположена по средата. Между
двама души, между две събития,
между две вселени. А свободата
е избутана в края. Като наказана.
Но пък така - запазена от мига,
когато двамата тръгнат един към
друг и времето слее събитията, а
вселените се унищожат помежду
си.
цитирайсъщо е някъде. Мека и пухкава,
пълна с въздух - заради въздиш-
ките на истината, когато излиза
наяве.
Колкото повече въздух има сре-
дата, толкова по-голямо е сво-
бодното пространство. И толкова
по-малко свободата в него. То
цялото е заето от цялата истина,
разположена по средата. Между
двама души, между две събития,
между две вселени. А свободата
е избутана в края. Като наказана.
Но пък така - запазена от мига,
когато двамата тръгнат един към
друг и времето слее събитията, а
вселените се унищожат помежду
си.
Приказка - Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
цитирайЗаспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2658
Блогрол
1. Ivailo Dimanov
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian