"Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях."

Миряна Башева

"Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях."

Миряна Башева

Винаги съм и правил "евалла", по варненски казано, без дори да я познавяам на живо...мъжко момиче, "мъжка" поезия, да ме прости Бог, виждал съм я по Ти Ви навремето, виждал съм я и на Магурата след 10-ти ноември, когато специализирах АГ...миньон е, симпатична...баща и, не е кой да е...и т.н.

Никос Варналис
от брега
на изгърбените хорски надежси...

лъха и стил... с усещане за поезия и музика...
поздравявам те...от сърце..

Благодаря ти, за коментара...

Страхотен е стиха й, да!
Не зная - аз се стермя да разграничвам твореца от личната му персона... Нямах идея коя е!
Иначе, като гледам обстановката - всички сме там на тоя загубен бряг вече колко десетилетия...
Страшно трудни времена са сега за живеене, сигурно и на предишните поколения не им е било лесно...., но нали си е нашето :)

Катастрофален е сблъсъка между технологичните нововъведения, които са на степен n, абсолютно теоритичното образование в университетите и западналите морални порядки... Изобщо... :)

Хубав ден от мен!

@ Маriniki -
Благодаря за хубавия и топъл коментар!
Сърдечни поздави и от мен!

Is.
:)

Много я харесвам...
Ето това е любимото ми :

ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.

Май разковничето е да Вярваш на принца, без очаквания, просто Да Вярваш!
Вървим по вечни пътища, често си мислим, че знаем всичко, а всъщност не знаем почти нищо, просто дишаме едни очаквайки, други страхувайки се, трети ... anyway... Вярвам, че от нас зависят много неща и ако подадем правилните сигнали към Вселената, тя ни повежда по пътя, по който искаме - а той е нашия си път... - > оня, който дори и да не съзнаваме имаме достатъчно сили да извървим...
Поздрави, Is!

То си е казано повече от прекрасно!

Благодаря! Супер е коментара! :)

Хубава вечер от мен!

Is.