Градът е жив и пак се размножава
         (не в оня смисъл, дето ви се иска),
разгръща се, разгъва, застроява.
Претъпква се, гъмжи. Шуми неистово.
Градът расте, оголват се селата.
На село, казват, нямало поминък..
Напротив... Има. Пука се земята
от плодородие, от жажда и от имане.
Градът е жив със мъртви земеделци,
едно огромно гробище за призраци... 
алъш-вериш, измами и безделие...
Селата пък са мъртви с всички живости,
с пчелите полудели из цветята,
поникнали по навик в пусти дворове,
със кръстовете дървени в гората
от гробове на вечно живи хора.

(автор: Елена Денкова)












  

...

към Ети!

и двата текста са невероятно
силни и истинни... картина
и музика... много тъжни..
много..

Извинявай, не исках...
Просто ми е някакво такова тъжно и на мен напоследък...

И след седмица на книгата, исках нещо истинско да сложа тук...
не захаросано...
Просто ето така...

Поздрави от мен и ти желая весели празници и срещи с обични и скъпи на теб хора.

Д
:)

Извинявай, не исках...
Просто ми е някакво такова тъжно и на мен напоследък...

И след седмица на книгата, исках нещо истинско да сложа тук...
не захаросано...
Просто ето така...

Поздрави от мен и ти желая весели празници и срещи с обични и скъпи на теб хора.

Д
:)

http://vbox7.com/play:f0eba0bc

Поздрави!
А Ивайло си е страхотен!

"Животът е пълен абсурд
карцином на епохата,
не му позволявай, не му позволявай,
да стегне във примка връвчицата"

Док