Постинг
24.06.2012 18:59 -
Писмо
Автор: isteater
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1716 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2012 19:00
Прочетен: 1716 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 24.06.2012 19:00
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
... с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
♥
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
... с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
♥
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
и сякаш изстрадано..
цитирайсигурна съм, в което... :)
Хубава вечер от мен!
:)
цитирайХубава вечер от мен!
:)
като нечакан и невикан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."
цитирайНе ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."
Вапцаров ми е любим, заедно със Смирненски!
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Благодаря ти, че си се спрял именно на това стихотворение от Вапцаров...
много, много го четях и препрочитах като гимназистка... :)
:))
@ cocktail: хубаво е - хора, със сродни интереси :)
Благодаря за коментара!
цитираймного, много го четях и препрочитах като гимназистка... :)
:))
@ cocktail: хубаво е - хора, със сродни интереси :)
Благодаря за коментара!
че ми припомни това великолепно стихотворение...
отдавна не го бях чела... най-сърдечно...
цитирайотдавна не го бях чела... най-сърдечно...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2658
Блогрол
1. Ivailo Dimanov
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian
2. fammie
3. Душа на каишка - Р.Д.
4. Дърво без корен
5. American&British Studies Literature
6. Цената на доверието
7. Така е трябвало
8. nicodima
9. Има хора
10. Кибритена кутийка
11. Дълбоките хора
12. Единствения приятел
13. Петя Дубарова - Сама
14. бащите...
15. „Vae victis” *
16. Предателка
17. Mъчните хора
18. Неприказка
19. И ЗА КАКВО?
20. mystiquewoman
21. "Осъдени души" - Когато осъждаш на любов, осъждаш на себе си!
22. ТЕАТРАЛНО
23. Илици
24. Картините ми се присънват нощем
25. Извън снимката
26. Душата само да гори остава.
27. Безсъние и бренди.. ей такова ни е (пардон - беше!)
28. ЖЕЛАНИЕ
29. Fyon
30. Music is Life Cem Adrian
