"Разхождах се из света, сякаш бе градина на моето жилище. Тъй наречените от хората тъги, любов, амбиции, злощастия, огорчения са за мен само представи, които ми навяват мечтания; вместо да ги изпитвам, аз ги изразявам, тълкувам ги; вместо да ги оставя да унищожат моя живот, аз ги преувеличавам и разгръщам; те ме забавляват, като че ли са романи, които чета с вътрешния си взор."

"The so-called by the peolpe sadnesses, loves, ambitions, misfortunes, despairs are recreations which only bring dreams to me;  I express, read them rather than experience them; I exaggerate and expand on them instead of letting them destroy my life; they thrill me, as if they are real novels that I read with my personal inner veiwpoint."






 

ми напомнят за Емили Дикинсън. Не твърдя, че са нейни. Просто напомнят ми за нея...

Приятно забавление, щастливка!:))
От кого е?

Благодаря ти, Краси затова, че ги сравни с Е. Дикинсън!
:)))
за мен е само чест... :)

Намерих си ги из notes във fb, отдавна писани ... сещам се май и за какво съм ги писала, но това не е от значение...
:)))

ти познаваш поезията на Емили Дикинсън, не по-малко от мен, а и имаш възможността да я четеш в оригинал. Както и да се влияеш от нея. В което, разбира се, няма нищо лошо. Всички пишещи люде се влияем от сътвореното преди нас, но са малко тези, които си го признаваме... :)