"Ако можех да те откъсна от заобикалящия свят
само за себе си
Да разпилея вещите отвличащи
вниманието ти
да си бъда просто
някой смахнат влюбен в теб

не тръгвай ей така
не ме оставяй с всичко
зад гърба си...

Сега не вярваш, че всъщност постъпваш така
всеки път...

Ако можех да те заблудя
знаейки, че и най-добрите вече са опитвали
Щях да оценя всеки миг
всеки дъх поет
всеки момент
прекаран заедно

Щях да посветя живота си
да на намеря място,
където да се скрием
И този момент
бих замръзил,

за да върна времето назад...

Света бих даже превъртял
за да те накарам да го видиш
от различна перспектива
с моите очи

с ясното съзнание, че сега си съкрушен!"

Хубаво е когато можеш да гледаш на живота с очите на човека до теб,
но това не винаги се получава.
За да се получи тази хармония е необходимо абсолютно себеотдаване и
много любов, споделяне и съвместно съжителство докато аз и ти станем "ние".

доста ефимерен, уклончив, относителен и какво ли не още въпрос...
В който да свъщност е не и обратното...
Но златната среда си струва търсенето, както и всичко останало!
:)

Благодаря ти за прочита и коментара!
:)